Тръмп току-що изпрати много опасно послание до Латинска Америка
В рамките на часове след огромна интервенция за промяна на режима във Венецуела, президентът на Съединените щати Доналд Тръмп се наслаждаваше на своя „ триумф “. Той разгласява фотография на президента на Венецуела Николас Мадуро с белезници и по-късно се обърна към американската общност.
Той похвали военните за стартирането на „ една от най-зашеметяващите, ефикасни и мощни демонстрации на американска военна мощност “ в историята на Съединени американски щати, като се твърди, че прави венецуелските сили „ безсилни “. Той разгласи, че Мадуро и брачната половинка му ще бъдат упрекнати в Ню Йорк за „ наркотероризъм “ и съобщи – без доказателства – че интервенциите на Съединени американски щати са понижили трафика на опиати по море с 97 %.
Тръмп отиде по-далеч, заявявайки, че Съединени американски щати ще „ ръководят страната “, до момента в който може да бъде проведен неустановен преход, като в същото време намерено заплашва с „ втора и доста по-голяма офанзива “. Най-важното е, че той формулира тези изказвания в границите на по-широко изказване за „ владичество на Съединени американски щати над Западното полукълбо “, като категорично се базира на доктрината Монро от 1823 година
Военната интервенция на Съединени американски щати във Венецуела съставлява нещо доста по-опасно от индивидуален акт на експанзия. Това е най-новото проявяване на древен модел на американска интервенция, който остави Латинска Америка белези. Операцията за промяна на режима в Каракас е явен знак, че администрацията на Тръмп възприема тази остаряла политика на интервенционизъм с нова плам. И това предвещава неприятно за района.
Това, че тази офанзива беше ориентирана към репресивното и корумпирано държавно управление на Мадуро, което беше отговорно за големите премеждия на доста венецуелци, прави обстановката не по-малко пагубна. Дългата история на Вашингтон в поддръжка на брутални диктатури в района отстранява всяка рекламация за честен престиж. Самият Тръмп надали може да претендира за някакво високо морално съображение, като се има поради, че самият той е замесен в огромен политически скандал заради околните си връзки с наказания педофил Джефри Епщайн и поддържа безусловна поддръжка за геноцида на Израел в Газа.
Атаката на администрацията на Тръмп против Венецуела затвърждава пагубен модел на нарушавания на интернационалното право. Ако Съединени американски щати могат едностранно да подхващат военни удари против суверенни народи по волност, тогава цялата рамка на интернационалното право става безсмислена. Това споделя на всяка нация, че мощта и силата надвиват над законността и суверенитета.
По-специално за Латинска Америка, последствията са смразяващи. За да разберем за какво тази офанзива отеква толкоз мъчително в района, би трябвало да хвърлим бърз взор към нейната история. Съединени американски щати са организирали или подкрепяли преврати и военни диктатури в целия район със смущаваща прецизност.
В Гватемала през 1954 година Централно разузнавателно управление на САЩ смъкна демократично определеното държавно управление на Якобо Арбенс. В Чили през 1973 година Съединени американски щати поддържаха преврата, довел Аугусто Пиночет на власт и сложи началото на епоха на неконтролирано политическо принуждение. През 1983 година Съединени американски щати нахлуха и окупираха остров Гренада, с цел да смъкват социалистическото държавно управление. В Аржентина, Бразилия, Уругвай и в цяла Централна Америка Вашингтон обезпечи образование, финансиране и политическо прикритие за военни режими, които изтезаваха дисиденти и убиваха цивилни.
Новият въпрос в този момент е, в случай че Съединени американски щати направиха промяна на режима във Венецуела толкоз елементарно, кой е идващият? Президентът на Колумбия Густаво Петро, който беше в несъгласие с администрацията на Тръмп, реагира бързо – и има право да се тревожи, защото през декември Тръмп заплаши с интервенция, като сподели, че „ той ще бъде идващият “. Други в района също са нервни.
Освен надвисналата опасност от интервенция на Съединени американски щати, Латинска Америка в този момент е изправена и пред евентуалната районна неустойчивост, която промяната на режима в Каракас евентуално ще сътвори. Политическата рецесия при Мадуро към този момент се беше популяризирала оттатък границите й в прилежащи Колумбия и Бразилия, където венецуелците бягаха от бедността и репресиите. Човек може единствено да си показа какъв вълнообразен резултат ще има признатата от Съединени американски щати промяна на режима.
Вероятно има доста венецуелци, които честват свалянето на Мадуро. Намесата на Съединени американски щати обаче непосредствено подкопава политическата съпротива във Венецуела. Това би разрешило на режима, който наподобява резервира властта, да нарисува цялата съпротива като задгранични сътрудници, подкопавайки легитимността си.
Венецуелският народ заслужава народна власт, само че би трябвало да я реализира самичък с интернационална поддръжка, а не да бъде наложена с оръжие от непозната мощ с документирана история на грижа повече за ресурсите и геополитическото владичество, в сравнение с за правата на индивида.
Латиноамериканците заслужават повече от това да избират сред домакински авторитаризъм и импортирано принуждение. Това, от което се нуждаят, не са американски бомби, а същинско почитание към самоопределението.
Съединени американски щати нямат честен престиж да нападат Венецуела, без значение от властническия темперамент на Мадуро. И двете могат да бъдат правилни: Мадуро е деспот, предизвикал голяма щета на народа си, а военната интервенция на Съединени американски щати е противозаконен акт на експанзия, който няма да позволи рецесията на демокрацията във Венецуела.
Бъдещето на района би трябвало да се дефинира от самите хора, освободени от сянката на империята.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно тези на Ал Джазира публицистична позиция.
